Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Слави Трифонов „кърти, чисти, извозва“
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото на предизборната кампания мъглата на „протестите“ и „промяната“ започва да се разсейва. И то не поради „злонамерените действия на партиите на статуквото“, а поради нетърпението на самите „партии на протеста“ и служебното правителство.
Станислав Трифонов постъпи „разумно“ и „правилно“, както ни убеждаваше Тошко Йорданов. Ако възприемаме високите етични стандарти, на които се позовава Трифонов, можем да приемем, че отказът му да се яви на парламентарните избори е акт на поемане на отговорност. Може би заради това, че създаде обществени очаквания за реализиране на промените, заложени в референдума – нещо, което не само не можеше да се случи, но и никой нямаше намерение да направи. Може би, защото положи клетва като народен представител, оставяйки съмнение, че не се е оттеглил от ръководството на продуцентската компания, чийто основател и един от директорите е от 2001 г. до днес. Може би, защото ИТН отказа да състави правителство, въпреки че очевидно разполагаше с мнозинство, което ѝ позволи да направи промени в Изборния кодекс, които изправиха пред риск почтеността на изборния процес. Все пак може би не става дума за нищо лично, просто бизнес.
Продуцентската компания „Седем осми“ се превърна в политическа партия. Досега в българския политически живот имахме само една партия, която се управлява и функционира като корпорация, но сега имаме изцяло нова фигура – компания партия. Както и при ДПС (което от години се съпротивлява срещу гласуването с преференции), ИТН не допуска гласуване с преференции за кандидатите си, защото това би могло да промени договореното подреждане. Не само голяма част от водачите на листи, но и членовете на ръководството на ИТН всъщност са служители на Трифонов. Може би това е институцията и позицията, от която той има предвид, че ще контролира и носи отговорност за действията на своите представители в следващото Народно събрание. Изглежда, че това не притеснява българските граждани. Както и това, че песента „Няма такава държава“ бе писана за правителството на Пламен Орешарски и набързо беше „обновена“ в унисон с протестите от 2020 г. „Има такъв народ“, което е името на концерт-спектакъл, продуциран от компанията през 2017 г., бе представено като отговор на първоначалния отказ за регистрация на партията. Нищо лично, просто бизнес и т. н.
Медийният продукт „Шоуто на Слави“ започна да се износва след повече от двадесет години активна употреба. В началото „медийни експерти“ бяха посъветвали Тодор Колев да се откаже от „Как ще ги стигнем американците?“, защото форматът вече не бил актуален. Незабавно след това по същия модел възникна „Шоуто на Слави“. Но днес компанията изглежда готова да лансира нов свой продукт – този път политическо риалити шоу. Както посочи с непоколебима увереност (в стила на партийните секретари от 50-те години на миналия век), Йорданов, те се били принудили да направят партия, защото повече така не можело. Тази „хъшовска“ поза, в която се опитваш да убедиш другите, че си се „надигнал срещу неправдата“ от немай-къде, може да бъде приемлива само за онези поколения български граждани, които формираха своята политическа култура чрез един от най-устойчивите елементи на статуквото в политиката – „Шоуто на Слави“. Затова новото политическо риалити шоу трябва да се позиционира на пазара и да привлече нова аудитория, като „изчегърта статуквото“. Този тип услуги обикновено включват „кърти, чисти, извозва“, но тук не е ясно нито кой ще чисти, нито кой кого ще извози накрая. Нищо лично, просто бизнес, и т. н.
От компанията партия обещаха, че няма да се коалират или да си взаимодействат по никакъв начин с „партиите на статуквото“ и техните „патерици“. В същото време в търсене на „сценарен обрат“ заявиха, че в следващия състав на парламента може би ще се опитат да съставят правителство. Това би трябвало да означава, че ще се стремят самостоятелно към постигане на мнозинство или ще приемат (като „по-малкото зло“) да участват в мнозинство, включващо ДБ и ИСМВ. Но ако това не се случи, ни предстои следващата част от политическото риалити, а именно – нови предсрочни избори. И така нататък.
„Демократична България“ не изглежда в състояние съществено да повиши подкрепата си сред българските граждани. Обединението се ориентира все повече към избирателите на „Да, България“, оставяйки встрани по-голямата част от темите и посланията, които десните избиратели напразно очакваха от ДСБ. Мярката за отклонение е в липсата на каквато и да е реакция по отношение на употребата на понятието „бивши хора“ от Бойко Рашков. Вместо това ДБ демонстрира готовност да подкрепи Рашков на всяка цена, стига това да ощети по някакъв начин прокуратурата и лично главния прокурор. Независимо от гръмките обещания за реформа ДБ не стига по-далеч от амбиции за промяна в прокуратурата и преди всичко – за персонална смяна на Иван Гешев. Все пак предстоят парламентарни избори, а не избори за главен прокурор.
Коалицията ИСМВ остана без партията ВОЛТ на тези избори, но все така заявява, че ще се бори да „изчегърта модела ГЕРБ“. Трудно е да се прецени на каква подкрепа от страна на българските избиратели би могла да разчита тази коалиция, но е сигурно, че ще продължи да се бори за това да бъде разпозната от Румен Радев като лоялен елемент от въображаемата конструкция от „партии на протеста“. Те имат остра необходимост от пряка конфронтация и скандал, за да привлекат вниманието към себе си и да се озоват отново в Народното събрание. Това може да се окаже трудно на фона на активните действия на служебното правителство.
За един месец то също успя да разпръсне мъглата около целите и пътя на „промяната“. Преди всичко стана ясно, че „възстановяването на държавността“, „прозрачността, отчетността и публичността“, както и „освобождаването на държавата“ се възприемат като цел, която може да се постигне само с персонални промени. Това е „освобождаване, а не овладяване на държавата“ според думите на служебния министър-председател. Оказа се, че „моделът Борисов“, „моделът ГЕРБ“ или „Борисовата държава“, както го определят ИТН, ДБ и ИСМВ, всъщност не е модел, а група от хора, които трябва да бъдат сменени. В това отношение като че ли цари пълно съгласие между „партиите на протеста“ и служебното правителство. Щетите от масовите кадрови промени по отношение на качеството на управлението поне засега изглежда, че не интересуват никого.
Изглежда, че въпросът все така е: „Кой?“ да управлява, а не „Как“ да бъдат управлявани общите ни дела. Нищо лично, просто бизнес.
